Данните за невалидния вот са смущаващи - над 554 000 са невалидните гласове от първия тур на местните избори 2023. Най-много недействителни гласове има при вота за общински съветници - те са 412 117.
Фрапиращ е броят на недействителните гласове в някои по-малки общини. Сливенската община Котел е постигнала 30% невалидни бюлетини за общински съвет - от 7 736 гласували, вотът на 2 348 е недействителен. В плевенската община Долни Дъбник този дял е 28% - 1374 невалидни бюлетини от 4 758 подадени гласа. За сравнение броят на невалидните гласове за кмет е в пъти по-малко - 286 или 6%.
Ръководството на Достойнството на един народ (ДЕН) подкрепя решението на групата на Демократична България (ДБ) в Столичен общински съвет за отхвърляне на предложения от Герб бюджет на столична община. Заставаме зад позицията на Демократична България, че след 4 мандата начело на София, кметът Фандъкова за пореден път предлага слаб бюджет за 2023 г., който не защитава интересите на столичани, а на хора и фирми, близки до мнозинството в СОС. Парите за 2023 г. са изхарчени, а резултатите – невидими. По стара и изпитана схема ГЕРБ отказват да поемат отговорност, а прехвърлят вината за поредния си провал върху опозицията в общинския съвет.
Цялата декларация на Демократична България може да прочетете ТУК
Експерти призовават да сумират компютрите, ЦИК вмени на кабинета да реши как ще изглеждат параваните.
Местни избори '23 наближават, а проблемите около произвеждането им изглежда като да са старите - отчитането на резултата. 49-ия парламент отказа да се занимава с изборните правила, въпреки че кметският вот е в пъти по-сложен от парламентарния и експертите вече вещаят масово сгрешени протоколи. Разликата в случая обаче е, че при МИ всеки глас е решаващ и може да направи някого кмет или общински съветник. Така като най-сериозен проблем се очертава отчитането на резултата от Секционните избирателни комисии (СИК).
300 – 400 000 лв. годишно разходва община Плевен за възстановяване на щетите от вандалски прояви. Това са пари, буквално хвърлени на бунището, казва в интервю за телевизия „България Он Еър“ кметът на Плевен Георг Спартански. Часове преди участието му на живо в предаването „Директно“, жертва на вандалски акт стана художествена галерия в Плевен. Тепърва общината ще прави оценка на щетите. Каскада от подобни прояви през последните месеци се наблюдава в цялата страна, коментира кметът на Плевен. „Не може една малка група да тероризира цялото общество, толерирана от нашето безразличие и липса на готовност да изразим гражданска позиция активно. Не на последно място, полицията следва да си влезе в правомощията по един категоричен начин, за да може да респектира и в голяма степен да извършва превенция на такива склонности към вандализъм, които струват скъпо на българските общини“, заяви в ефира на „България Он Еър“ Георг Спартански.
Да не забравяме паметта на невинно загиналите жертви, на репресираните. Трябва да се знае всичко за онова време, за да не се повтаря. Все още не се е състоял големият разказ за миналото. Един такъв мемориал ще даде шанс да тръгнем напред и да решим голямото разделение в българското общество по отношение на комунистическия режим. Това каза в предаването "12+3" Найден Зеленогорски председател на Гражданско сдружение "Достойнството на един народ" - ДЕН.
От гражданското сдружение Достойнството на един народ - ДЕН предлагат народните представители да включат в републиканския бюджет средства, в размер на 5 милиона лева, за създаване на музей за комунистическите репресии в концлагера “Белене“. На 27 април 1949 г. Министерският съвет е взел решение за по-ефективен контрол и изолиране на политическите си противници, концентрирайки ги на едно място. На 9 май същата година с министерска заповед за изпращане в ТВО /трудово-възпитателно общежитие/ на “вражески елементи”, малко преди изборите, са арестувани и затворени в комунистическите концлагери няколкостотин души. На 30 май 1949 г. със заповед на помощник-министъра на МВР Руси Христозов е създаден концлагера “Белене“. Към края на същата година броя на концлагеристите в България е около 4500, включително 800 в Белене. Концлагерът в Белене функционира с прекъсвания, от 1949 до 1987 година. В него са въдворени над 20 000 души и част от тях остават завинаги в безименните си гробове на остров Персин. На 26 април 2000 г. 38-то Народно събрание прие Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Въпреки този значим акт българското общество, 23 години по-късно, не е направило необходимите усилия за прочит на цялата зловеща история за комунистическите репресии и запознаване на децата и младежите на България с тази черна страница от историята ни. Липсата на систематично изучаване в училищата на тези позорни издевателства, отказа за създаване на музеи и мемориали за тази трагедия водят към забрава и избуяване на нови отровни фашизоидни идеи и практики в демократична България. От ДЕН са категорични, че единствено детайлното познаване на миналото ще опази обществото ни от бъдещи зловещи престъпления, основани на фашистки и комунистически теории, замаскирани с псевдопатриотична и популистка риторика.