Когато една държава напада друга и избива цивилно население няма нюанси, няма обертонове, няма пространство за различно гледище и Дънинг-Крюгер себепреценка. Това каза в интервю юристът и професионален медиатор,  Георги Еленков от Института по медиация и управление на споровете в предаването "Денят с Веселин Дремдживе". Той е наполовина украинец с роднини в Полтава, Киев, Харков и други украински градове. Еленков разказва за ужасът на близките си в тази непредизвикана и неочаквана война. 

 

В Полтава вуйчо три дни не можеше да се дореди за оръжие, тъй като списъците с доброволци, водени в комендатурата на града, са огромни. Жени и деца приготвят коктейли Молотов. Наричат коктейлите „бандеровски смутита“, за да осмеят руския пропаганден апарат. 90-годишната сестра на моята прабаба, преживяла Голодомора на Сталин и ВСВ, снощи се пошегува и каза пред майка ми: „Брех, нашият блок стои цял. Да няма роднини на Путин сред съседите?!“ Алина Енацкая, моя роднина от Харков, написа до сестра ми и мен: „Руснаците обстрелват жилищните ни, спалните ни квартали – в район Оликсийивка, Салтивка, Павлове Поле.“ В тези квартали няма критична инфраструктура, категорично липсват зенитни самоходни установки. Там има единствено мирни украински граждани, които бяха излезли по улиците, за да се снабдят с лекарства, продукти и питейна вода.

 

Тази нощ и днес ракетният обстрел по Харков продължи с особена жестокост. На 30 метра от 300-годишния Харковски държавен университет, в който са следвали родителите ми, падаха крилати ракети. Т.е. провежда се целево ракетен обстрел в най-централния ареал, стреля се по лицето на Харков, по сърцето на Харков.

 

У нас, въпреки ежедневните дезинформационни мероприятия, са налице особено високо съпричастие и граждански активизъм. Във Фейсбук групата „Помощ за украинските бежанци в България“ вече има близо 35 000 членове, като стотици наши сънародници предлагат храна, подслон, дрехи, парични средства, транспорт.

 

Нека сънародниците ни, оказващи помощ на приходящите бежанци, ги запитат от кого бягат – дали от „неонацисти и наркомани“, както президентът Путин нарече правителството в Киев, или от военната агресия на Путин, Лукашенко и Рамзан Кадиров.

Ако опорните тези на руската пропагандна машина бяха и на йота верни – нямаше ли сега безмерни потоци от украински бежанци да се стичат къмто Русия? Ако нямаше украинско национално чувство и народностна спойка, щеше ли шести ден държавата да удържа напора на една най-могъщите армии в света?

 

Източник: "Денят с Веселин Дремджиев"